ДЪ̀РВЕН

ДЪ̀РВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е направен от дърво. Виждаме големи дървени къщи с широки чардаци, с огромни високи стрехи. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 49. До огъня стояха двамата дядови Иванови синове и сърбаха попара от дървена гаванка. А. Каралийчев, ПС I, 18. Тесните, криви улички тук бяха глухи и пусти,.., къщите бяха обърнати гърбом и редките прозорци, високо горе, под широки, надвесени стрехи, бяха обковани с гъсти дървени решетки. Д. Талев, ЖС, 26. След малко се чуха неравномерни стъпки на човек с дървен крак и в хола на канцеларското помещение влезе Адлер. Д. Димов, Т, 518. — Та, припомнете си колко пъти сте се качвали на вашия таван-кутийка? Сигурно, за да поправите телевизионната антена или да вземете пилата от дървеното сандъче с инструменти?! Р. Балабанов, ТБК, 59. Със резливото трионче / сам поправих днес така / дървеното мое конче, / че остана без крака! Н. Марангозов, СбХ, 92. Дървен стол. Дървен мост. Дървен под. Дървен кръст. Дървена лъжица. Дървена пейка. Дървено корито. Дървено рало. Дървени скели. Дървени бараки. // Който е получен от дърво. Забелязахме край шосето група работници около големи димящи клади — това са въглищари, които приготвят дървени въглища. Н. Фурнаджиев, МП, 124. Лека-полека Магдалена заобичала танца с цялата си душа. Тя танцувала страстно танго със Служителя, който раздавал апартаменти,.., подблъсквала се шеговито с мъжа, който отпускал дървен материал и цимент в модерния танц конфу. Й. Попов, БНО, 98. Дървено брашно. Дървени стърготини.

2. Който е свързан с обработването, използването и съхраняването на дървото или на материала от него. Методи Ников угаси цигарта си в пепелника от фина дървена резба. М. Грубешлиева, ПП, 278.

3. Прен. За плод, обикн. дива круша — който е много твърд и присяда. Имали само една малка овощна градина с крушови дървета. Всички дръвчета били диви и раждали дървени крушенца като камъчета, каквито и мечките не ядат. Тонич, ББК, 196.

4. Прен. Разг. Който е лишен от гъвкавост, подвижност; скован, непохватен, недодялан. Просто се удивяваха, че съм толкова дървен и недодялан. К. Калчев, ДНГ, 142. Отец Изидор прекосява черквата,.. Коленичи с кратко дървено движение пред олтара и се качва горе. Ц. Лачева, СА, 67. Дървена стойка.

5. Прен. Който не притежава елементарна способност да мисли, да разсъждава, да съобразява, когато действа, който е много ограничен умствено, обикн. поради мирогледа или манталитета си. Несигурността за утрешния ден постепенно започва да разяжда дървените хитлеристки мозъци. Г. Караславов, Избр. съч. III, 175. — На тази история с Нейчо Нейчев трябва да се сложи край — .. — Точка — .. — и край! — Тоя дървен бюрократ не ме интересува — намръщи се Методи. А. Гуляшки, ДМС, 293. — Материята наистина се движи и изменя, но тя се движи и изменя в себе си.. — Това вече съм го чул! — .. — Казал го е твоят Айнщайн.. — Точно тъй!.. Той го е казал пръв и съвсем е объркал такива дървени глави като твоята. П. Вежинов, ЗНН, 68. Дървени шопи.

6. Прен. Който не изразява никакво вълнение, чувство, който е лишен от изразителност. Една тъпа и дървена усмивка стоеше,.., въз тая отвратителна маска на лицето на баядерката. Ив. Вазов, Съч. IХ, 80. — Дами канят. Ах, какви сте лоши кавалери, какви сте лоши! Асистентът преглътна, усмихна се с дървена любезност и я последва към дансинга. Е. Манов, БГ, 97.

7. Остар. Който се отнася до растението дърво, принадлежи на него или е свързан с него; дървесен. Заловили се за работа и направили две къщи: за лисицата от дървени кори, а за вълка от лед. Т. Икономов, ЧПГ, 4. Гората се състои от европейски дървени породи. Главна роля в състава ѝ играят полският бряст (..) и остролистият ясен. ПН, 1932, кн. 4, 55. Подир като тропаха на сичките врата, влязоха в една колиба покрита със слама и дървени листя. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 209.

8. Като същ. дървеното ср. Остар. Дървено, маслинено масло; зехтин. Златни ръце има тази жена! Като припекла ония чирози, като ги разкършила на върви на върви, че като им ливнала от дървеното, и копърец пръснала, и лимонец цръкнала — само е мозък. Б. Трайков, ВО, 44.

Дървена ваканция. Разг. Принудителна ученическа ваканция през зимата поради недостиг или липса на гориво за отопление на класните стаи. Дървените ваканции са неразделна част от историята на училищата през последните десетина години. ДТ, 2000, бр. 306, 11. Поне по седмица децата от 2460 училища бяха разпуснати заради дървена ваканция. 24 часа, 2000, бр. 200, 12. Дървена пепел. Дървесна пепел. — Наши‑

те жени, право да си кажем, какво разбират? Разбират те от курешници и дървена пепел. Като се поболее разсада, ще го наръсят с пепел. П. Ангелов, Ж, 138. Дървената пепел е ценен калиев тор за земеделските култури. Дървено магаре. Разг. Подложка от сковани дървета (дъски, колци и под.), върху която се режат дърва. И дървените магарета под сушините се напъваха да усетят отново тръпката на рязаните дърва. В. Попов, Избр. пр, 21. Дървено масло. Остар. Растително масло, получено от плода на маслината; зехтин. Генчо, синът на дяда попа и другар на Бойча, донесе още ракия и мезе — зелена туршия, нарязана, поляна с дървено масло иа посипана щедро с червен пипер. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 131-132. Те са вдигали чашите, пълни с вино от Тоскана, и са яли пържена риба в дървено масло. А. Каралийчев, С, 92. В готвенето за приправки.. служат пиперът,.., солта,.. А течни или водни приправки са: оцетът, медът и дървеното масло (т. зехтин). Т. Шишков, ПХ (превод), 41.

? Дървен господ. Разг. Шег. Бой. Ако Хюсеиновият син е сираче и няма кой да му държи юздата, то Неновият нехранимайковец не би трябвало да ся оставя без дървен господ. Л. Каравелов, Съч. VII, 31. "Ще има дървен господ, на такова мирише" — плашеше се сам Иван. И се окуражаваше отново: "Пък каквото, такова. Не съм гърне да се строша, я!" Г. Караславов, Тат., 172. Докато траеше изтезанието, селяните на партиди,.., се качваха горе в общината и в нарасналите удари на бича се разписваха в един тефтер, че встъпват в кооператива по своя воля и по заповед на дървения господ. Д. Вълев, Ж, 76. Дървен философ. Пренебр. Човек, който обича да разсъждава и да съветва другите, като обикн. повече приказва, а нищо не върши. — Палете свещите!... Ей, дървени философи — обърна се тя към групата на младите. — Я стига сте философствували, ами свършете една полезна работа. Л. Станев, ПХ, 132. — Вуйчо ти е един дървен философ, на когото съветите са ми дошли до гуша. Й. Попов, БНО, 122. Дървена глава (тиква). Разг. Пренебр. Човек, който трудно схваща, разбира; тъп, глупав човек. — Защо си ме събудила толкова рано? — .. — Защото днес имаш събрание — .. — Събранието е чак довечера, дървена гла̀во! — .. — Трябва да се подготвиш. П. Вежинов, НБК, 215. Тъй животът ни, уви, / гасне в мъки и несгоди, / че България я водят / само дървени глави. Хр. Радевски, Избр. пр II, 38. Играе <по гърба ми> дървен господ; ям дървен господ. Разг. Бият ме, ям бой. — Е, ще играе и дървен господ, ако трябва, — каза писарят; — токо да не я довеждаме до кръв. А. Страшимиров, А, 606. — Такъв дървен господ ядох заради твоя господ в полицията, че ще го запомня, докато съм жив. К. Видински, НСП, 13. Ако мъжът ѝ се върне пиян, пак ще играе по гърба ѝ дървен господ.

Списък на думите по буква