ДЪРВЕНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВЕНЍЯ ж. 1. Събир. Дървените части на сграда или на мебел. Дограмата бе майсторил Танчо. Не беше както на къщите в по-богатите села — там дърводелци правеха дървенията. Кр. Григоров, ТГ, 83. От тъмно до тъмно работеха на оборите — копаеха темелите, зидаха, слагаха дървенията. Ил. Волен, МДС, 226. Но когато се разсмяха, канапето изведнъж клекна и после се срути на земята. Вдигна се пушилка и двамата разбраха, че цялата дървения е проядена и изгнила. Г. Узунов, НР, 38.

2. Събир. Дървени предмети, свързани с домакинството, събрани и подредени на едно място, обикн. за продан в магазин. В близкия магазин откриха щанд и за дървения.

3. Разг. Дървената част на някакъв предмет, която обикн. служи за хващане; дръжка на сечиво, приклад. Тейко си нямаше работа, хвърли по него [смока] мотиката. И изглежда, че го удари — ако не с желязото, с дървенията. П. Вежинов, ЗНН, 137. Пръстите нервно барабаняха по дървенията на пушката, веждите замислено се доближаваха една до друга и устните помръдваха неясно и неразбрано. М. Яворски, ХП, 298.