ДЪРВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀РВЕНО нареч. Сковано, непохватно. Минават и отминават край централните фигури на тоя сватбен парад офицери, съдии,.., после се зареждат тихи и скромни хорица от простолюдието, които се ръкуват някак дървено, като хващат меката нежна ръка на булката с едрите си мазолести лапи. Св. Минков, РТК, 131. — Здравейте!.. — Здрасти! — подадох дървено ръката си и си казах името. ВН, 1960, бр. 2658, 4.