ДЪРВЕНЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВЕНЯ̀К, мн. ‑ци, м. Разг. Руг. Глупав, прост, тъп човек; глупак, тъпак, простак. Пенка не беше лошо дете,.., но този път не се стърпя и извика сърдито: — Дървеняк такъв! П. Бобев, ГЕ, 119. Венецов се усмихва до вратата, но щом излезе в тъмния коридор, клюмна и се замисли. " Все някой ще сбърка да дойде!" — врязаха се в съзнанието му утешителните думи на този дървеняк. "Простак!" — изруга Венецов. Г. Караславов, Избр. съч. II, 44. Много дървеняци от факултета имат вече титли: научни съдтрудници, доценти, кандидати на науките. А. Михайлов, ДП, 18.