ДЪРВОДЀЛЧЕ

ДЪРВОДЀЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от дърводелец; млад дърводелец. Клубът бе отворен, но вътре, седнали до стената край откритите прозорци, приказваха двама души — домакинът-пазач и едно момче дърводелче, името на което не знаеше. Г. Караславов, ОХ IV, 277. Тошката е селско момче, дърводелче. Д. Бозаков, ДС, 52.

Списък на думите по буква