ДЪРВОРЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВОРЀЗ м. 1. Остар. Дърворезба. "Свети Стефан" е малка църква, украсена с цветни мрамори, дърворез и меко пожълтяло злато. А. Каралийчев, С, 35. Защото това изкуство [графиката] особено така наречената станкова графика има свой език и средства за изява: литографията, металът и дърворезът. ВН, 1960, бр. 2625, 4. Почти всички наши иконописци ся занимават и с дърворез (да изрязват цветя на дърво..), по тяхному марангозлук. Н. Павлович, ЗЖ, 13.

2. Рядко. Дърворезбар (Д. Попов, БТР, 1994).