ДЪРВОРЕЗБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВОРЕЗБА̀ ж. 1. Само ед. Изрязване, издълбаване върху дърво на фигури и орнаменти. Занимавам се с дърворезба.

2. Само ед. Учебен предмет за придобиване на това умение и тази дейност като специалност в учебно заведение. Продължители на това самобитно наше изкуство днес са възпитаниците на техникума по дърворезба в града, болшинството от които са потомци на старите тревненски майстори. Й. Радичков и др., ГСП, 122. Уча дърворезба.

3. Художествена украса, изрязана, издълбана върху дърво, оценявана обикн. като произведение на изкуството. Той отиде към богатия на дърворезба библиотечен шкаф и измъкна оттам красив револвер с разкошна седефена дръжка. Ж. Шемтов, ФП, 40. Неговите [на манастира] орехови дърворезби, работени от тревенски резбари, и стенописи от самоковския майстор Захари Зограф са един наистина прекрасен паметник на българското.. изкуство. Й. Радичков и др., ГСП, 88. Хаджията все така си седеше кръстато на турския миндерлик,..

и дълго и с часове гледаше в някаква невидима точка на покрития с дърворезба таван. А. Гуляшки, МТС, 67. На вътрешния кръг са подредени най-модерните магазини. Тук има всичко.. и магазини, в които се продават скъпоценности, раджастански миниатюри, дърворезби от стари храмове. Т. Кюранов, АП, 15.

4. Изк. Декоративно изкуство, у нас разпространено обикн. като народно, при което върху дърво се изрязват пластични фигури и орнаменти.