ДЪРВОСЀК

ДЪРВОСЀК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Само ед. Сечене на дърва. — Ние гоним от кантората си селяни, на които не сме доплатили за дървосека и за кирията. В. Геновска, СГ, 291.

2. Индив. Дръвник. Една брадва лежеше захвърлена всред двора до изпосечен и оглозган като със зъби дървосек. Й. Йовков, Ж 1945, 162.

Списък на думите по буква