ДЪРЖА̀ЛЕ

ДЪРЖА̀ЛЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Дръжка на сечиво; държало. Те се хвърлиха мълчаливо към вилата и лопатата и плюха на ръцете си .. Двамата натискаха с коляно гладките държалета и събираха пресния тор на купчина. Цв. Ангелов, ЧД, 222. Те водеха с въжени поводи дребни яки кончета, завързали за самарите им от двете страни снопове дървени лопати, вили, държалета за мотики. Т. Харманджиев, КЕД, 15. Пусто държале за тебе. Погов. СбНУ ХХV, 4.

Списък на думите по буква