ДЪРЖАЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЖАЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Държелив. По едно време гледам, към леглото ми се приближават усмихнати като на имен ден леля ми и мъжът ѝ, бай Сандо — държалив пенсионер. ВН, 1958, бр. 2054, 4. В горния край на вира,.., имаше стара клонеста върба. Тази върба,.., приличаше на попрегърбена, но още държалива старица. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 183.