ДЪРЖАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЖА̀НЕ ср. 1. Отгл. същ. от държа и от държа се. Те [карабините] се употребяваха да отбиват неприятеля отблизо,..; за тях трябваше яки ръце и мурафет в държането. Ц. Гинчев, ГК, 381-382. От въоръжени пазачи на рода, те [славянските старейшини и князе] се превърнаха в началници на дружини за грабежи вън от границите и за държане в покорство на собствените си племена. Ив. Хаджийски, БДБН I, 16. Няма държавник, няма умен човек у нас, който да мисли за завладяването на Цариград, държането на който не е по наши сили. БД, 1909, бр. 28, 1. Етиолирани растения от държане в тъмнина добиват наново зеления си цвят. Ас. Златаров, Избр. съч III, 105.

2. Остар. Държание (в 1 знач.), поведение. Истините, морала, принципите, етиката, държането и отношението към живота аз научих в детството си. Ст. Стратиев, ПП, 7. В осанката, в държането, пък и в изкуството на Кирил Цонев имаше нещо подчертано сурово и мъжествено .. Кирил Цонев е от тези творци и беше от тези хора, които зад суровостта крият неочаквана и затова по-приласкаваща нежност. Е. Каранфилов, Б III, 185- 186. Генералът съобщи на Борис, че го уволнява. Обиди и непристойно държане в канцеларията не могли да се понасят. Д. Димов, Т, 44. Но тя като че не подозираше красотата си и не само, че не умееше да се преструва и кокетничи, но и някаква неувереност имаше в държането ѝ. Й. Йовков, Ж 1920, 135. Костадин гледаше накриво непознатия господин, който дори не се усмихна. Държането на този човек започна да го дразни. Ем. Станев, ИК I, 15.