ДЪРЖАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЖА̀НКА ж. Жена, която живее незаконно с някой мъж и се издържа от него; метреса. Отиваше в града да си разведри душата с някоя държанка в градската къща и ако нямаше държанка, прекарваше цяла нощ в шантана на Цинцара. И. Петров, ПР, 4. Само от време на време достигаха в село тъмни слухове, че се пропил,.., живял с държанка и го ударил на разврат. Елин Пелин, Съч. III, 20. — А жената познаваш ли? — попита тя след малко.. — Жената ли...

— измънка той. — Тя е държанка на Морев... Нали знаеш... богатите си имат държанки. Д. Димов, Т, 429.