ДЪРЗОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀РЗОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на дързък. Сега му бе вече ясно кой стои зад Костадин и Ралчо, за да имат те дързостта да вършат всички тия безобразия. Ст. Даскалов, СЛ, 93. Пепеливите бузи на българина се бяха зачервили, в очите имаше отчаяна дързост. Ст. Дичев, ЗС I, 489. Тъмносив каскет, изпобеляла блуза, / дързост в погледа гори, / алена кръв по одрасканата буза / в тънка ивица струи. Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 30. Дързостта, на младите присъща, / често и в нахалство се превръща. Кр. Велков, МОО, 47.

2. Обикн. мн. Проява, действие, постъпка на дързък (във 2 и 3 знач.), придружени обикн. от дръзки реплики. Той [чаушинът] не можеше да проумее такава дързост — да му извият ръката, да му се заканят. Д. Спространов, С, 138. Беше повече от сигурна, че ако сега скочи от фотьойла и целуне съседа по бузата, устните ѝ ще потънат в мърдащо желе с дъх на одеколон роза или теменуга. Докато, ако си позволи подобна дързост с другия... А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 3. Младежът знаеше, че Касабов ще си остане само с пиянските дързости и точно за това — че беше способен на дързости — не искаше да го закача. Х. Русев, ПЗ, 56.

3. Само мн. Дръзки, оскърбителни, обидни думи, изрази. Позволи си да ми говори дързости, да ме оскърбява.