ДЪРЗОСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀РЗОСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Дързък; дързостлив. Всички бяхме във възторг, подробностите за дързостния и сякаш взет от някоя легенда подвиг, се предаваха с наслаждение от уста на уста. Ив. Вазов, БП, 51. — А тебе хапе ли те нещо, та се месиш?! — долетя сърдитият дързостен глас и крамолата продължи със същата сила. Н. Хайтов, Л, 127. Хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло .. Дързостната постъпка на Кънчев поразила всички, особено неговото семейство. Н. Ферманджиев, РХ, 237. — Да, кой съм аз, та смея да издигна / към вас такова дързостно желание!.. Аз нямам нищичко, освен едно / сърце, изпълнено с любов и вярност. Д. Стоевски, ВТ (превод), 99.