ДЪРЗОСТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЗОСТЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Дързък; дързостен. Той е здрав, опитен, дързостлив и бърз в деянията си, тъкмо человек за такова трудно и опасно предприятие. ИЗ 1877, 397. "Баща му [на Раковски] Стойко Папазоглу — продължава Панайот х. Добрев — беше человек великодушен, остроумен,.., дързостлив в говоренето си и всяка дума, която излизаше от устата му, беше редовна и имаше мястото си." Н. Фарманджиев, РХ, 20.