ДЪРЗОСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀РЗОСТНО нареч. Остар. Дръзко. Но, понеже дядо Нистор не отговори, хаджи Смион се разпали,.., и каза дързостно: — И аз дадох глас за тях [епитропите] и пак ще дам, защото са достойни хора. Ив. Вазов, Съч. VIII, 7. Емин и Омар се стреснаха. Те много ся почудиха, като видяха, че пред тях стои един млад селянин, който дързостно ги гледаше. В. Друмев, НФ, 56.