ДЪРЗЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪ̀РЗЪК, дръ̀зка, дръ̀зко, мн. дръ̀зки, прил. 1. Който излиза извън пределите на това, което се диктува от условията, възможностите и е свързано с риск; предизвикателно смел. По-рано тя [вълчицата] се беше задоволявала с дивеча, който можеше да си хване,.. Сега вече, настървена и дръзка, може би защото кърмеше, тя нападаше и тукашния добитък. Й. Йовков, АМГ, 81. Поклонница на Евгений Сю и старите романисти, които така необуздано бяха дразнили младежкото ѝ въображение, тя бе запазила особена склонност към бунтовниците, влюбените и към дръзките непокорници. В. Геновска, СГ, 268. И всякой миг ще ти разказва / за някой дързък Прометей, / за майчината земна пазва, / кърмила звездочел Орфей! Т. Траянов, Съч. III, 15. ● Обр. Дързък вятър яростно разпаря / облачния мръсносив юрган. / Ослепена, мръзнещата бара / се превръща в слънчев океан. Д. Методиев, ДПТ, 43.
2. Който пренебрегва приетите норми на поведение, като проявява неуважение към околните и с поведението си обикн. ги засяга, смущава; груб, оскърбителен. Всичко у нея [Ирина] бе изживяно, свършено, изчерпано. Оставаше само порокът на сладострастието, който я правеше безогледна и дръзка. Д. Димов, Т, 481. Каквото и да е, но тя няма да се крие вече вкъщи,.., няма да слуша мръсните и безпътни приказки на дръзките ергенашчета. Г. Караславов, ОХ I, 411. Тези младежи по всичко си приличаха: и по косите, и по облеклото, и по приказките. Бяха дръзки, нахални, и безсрамни. С. Кралевски, ВО, 57.
3. Който изразява, в който има предизвикателна смелост или явно неуважение, незачитане на приетите от оклоните норми на поведение. Младежът напусна залата със смела крачка, като случайно погледна Евгени с дръзките си очи. Д. Ангелов, ЖС, 148. Запитаният като че ли не се осмели да отговори веднага, колкото и гордо, и дръзко да беше лицето му. Ст. Загорчинов, ДП, 98. И най-чудното беше туй, че свадлив, със зъл дързък език, скаран с толкова хора,той все пак се отърваваше и от най-опасните положения излизаше здрав и читав. Й. Йовков, ЖС, 185. В гласа на германеца имаше дързък, почти напълно съзнателен цинизъм. Д. Димов, Т, 356. Девойки с дръзки деколтета, / на лов излезли в прашен друм, / бедняци, скитници в несрета, / .. — / за прошка моля всички хора. П. Си‑
мов, Худ. С I (превод), 370. Дързък език. Дързък характер. Дръзки думи. Дръзко държание.