ДЪРЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀РЛЯ СЕ, ‑иш се, мин. св. дъ̀рлих се, несв., непрех. Разг. Неодобр. Карам се с някого, заяждам се. Щом се видеха и почваха да се дърлят. Здравка ще подметне нещо хапливо, Борчо ще ѝ го върне. Н. Тихолов, ДКД, 48. Маврик Николаев бе общителен при добро настроение,.., обичаше да се черпи с приятели, да им пее стари хайдушки песни и в същото време да се дърли с тях като драка. И. Петров, ОЗап., 114. — Прав спах и реших, че днеска в девет и половина тръгваме с рейса за село... — Ти акъл имаш ли?.. — Не се дърли — рече с твърдост в гласа си Макама, — аз мога и без тебе да си отида до Липен. С. Северняк, П, 248. Райкович минаваше за търговски враг на Василеви — всички помнеха как неотдавна пак се бяха дърлили и карали. П. Спасов, ХлХ, 213. Не се зъби, не се дърлѝ напразно, / за смях не ставай на светът. Ив. Вазов, ИГП (превод), 87.