ДЪРЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪ̀РЛЯМ СЕ, ‑яш се, несв., непрех. Разг. Неодобр. Дърля се. Противно на очакванията ми той не каза нищо,.. От това кой знае защо изведнъж загубих желание да се дърлям, почувствувах се още по-сконфузен и объркан. Л. Станев, ПХ, 154. — Я вие посолете боба, вместо да се дърляте за било и небило... Ст. Даскалов, СД, 567. — Бременна ли си? — Не съм сополанка като някои тук... Аз съм жена, тези истерии са ми ясни още от деня на първия... Не, не съм бременна! — Тогава защо се дърляш? — Не искам да се омъжвам, рано ми е... Пък и няма да живея дълго! Др. Асенов, ТКНП, 290. Ти на Оборище се дърля кат’ разпран — / защо? Знам, знам, потрай... че ти си имал право, / не значи още то, че ти си прав. П. П. Славейков, КП ч. III, 105.