ДЪРЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀РЛЯНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от дърлям и от дърлям се.

ДЪ̀РЛЯНЕ², мн. ‑ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от дърлям се. Такава шумотевица се дигна, че и цеховият довтаса. Позова ме настрана.. — Какво е туй дърляне, бай Кочо, и то в момент, когато изоставаме? С. Йончев, ШД, 9. От малкото добри наредби в тоя пансион най-добрата е била вечерните ученически конференции по руска литература, на които пансионерите до воля са се препирали за всичко.. Гогол и Пушкин — Полтава,.. — колко дърляния със заучени фрази и общи места из учебниците! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 120.