ДЪРПАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪ̀РПАМ, ‑аш, несв., прех. 1. Опъвам, обтягам нещо с усилие и обикн. с ръце; тегля. Докато кротко и търпеливо се оставя на децата да ѝ дърпат ушите, да я възсядат като кон,.., в същото време тя [кучето Мишка] ловко и съвсем предпазливо,.., отнема хляба от ръцете им. Й. Йовков, Разк. I, 102. Детето бъркаше из джобовете, дърпаше мустаците му и косите. Г. Райчев, ЗК, 235. Заигра и тестото между тънките пръсти, започна да се разтяга, тя го метна върху ръцете си и го дърпаше безспирно, теглеше го на всички страни с пръсти. Д. Талев, ПК, 257. ● За животно. Макар и вързано, то [кучето] се изправяше на задните си крака, дърпаше яростно синджира и лаеше разпенено, готово да се хвърли на шията ми. К. Калчев, ПИЖ, 53.
2. С усилие придвижвам нещо или някого в определена посока с ръце или с някакво приспособление; тегля. Но нещастният сом съвсем премаля от страх, като видя, че го дърпат вече нагоре заедно с мрежата. Д. Калфов, КР, 8-9. Съблече [Милко] палтото си,.. и легна на откосите. Анушка се наведе, взе палтото му и притича до него: — Веднага се облечи! — започна да му се кара тя, като го дърпаше да стане. Д. Ангелов, ЖС, 131-132. Дръпни масата до стената, за да не пречи при отварянето на вратата.
3. Разг. Смуча, всмуквам тютюнев дим или течност, обикн. от съд с тясно гърло; тегля. Пушеше [дърводелецът], кашляше, плюеше по тротоара и пак дърпаше от цигарата. Й. Радичков, СР, 214. Те [ергените] се събираха на купчини в ъглите,.. опъваха цигарите в шепите си, защото пушенето беше забранено, и дърпаха шумно и с наслада тютюневия дим. Г. Караславов, СИ, 51. Бернар надига шишето и дърпа още две глътки. После го подава на Жак. Б. Райнов, ДВ, 282. Но още повече се беше изменило лицето на едрия българин, който на пейката дърпаше наргилето. Ив. Вазов, Съч. ХII, 157.
4. Непрех. За влага — просмуквам се, прониквам в някого. — Как дърпа влагата... — сгуши се тя, седна до него върху купчинка навити на руло въжета. М. Грубешлиева, ГР, 105.
5. Прен. Непрех. Разг. Отнемам, вземам нещо от някого за себе си, присвоявам, заграбвам чужди блага. — Ти тези хора не ги знаеш — те са навикнали да дърпат от всички страни, стотинка не пропускат. Ст. Костов, Избр. тв, 432. — Не е наш владика той, гръцки владика е. Ни езика му разбираш, ни пък той иска да те знае. Само да дърпа от нас и да лапа... Д. Талев, ЖС, 135. Мъчиш се,.., а кога събереш нещо, току-виж, заобиколили те сума ортаци: тоя дърпа, оня зема — за валия за кадия. М. Марчевски, П, 52.
6. Прен.Само 3 л. С предл. за. Държа отговорен някого за неизпълняването на някаква задача, на някакво поръчение или за неспазване на закона. При обиск у вулканизатора Филип свещниците.. не се намерили, намерила се само Милка, жената на кантонера .. Иван поискал сметка от Милка, а Милка поискала развод. На свой ред държавата взела да дърпа вулканизатора Филип за някакви си хиляда и триста лева неплатен данък общ доход. Й. Попов, СЛ, 172-173. Динов си спомни, че и него като завеждащ селотдела при комитета често го дърпаха за окъснялата масовизация. Ст. Марков, ДБ, 362.
7. Прен. Само 3 л мн. Търся настойчиво някого поради качествата, способностите или компетентността му в някаква област. Техник със златни ръце! Ще отиде в големия индустрииален град, ще го дърпат отвсякъде, ще се бият за него. Г. Узунов, НР, 56. Той [Младен] беше за селяните и нотариус, и мирови съдия. Него го дърпаха младежите, когато ще дават по празниците вечеринки, той се разправяше с общината за разрешение и после им биваше нещо като режисьор. Ст. Даскалов, БМ, 36.
8. Прен. Само в 3 л. и обикн. с лично местоим. във вин. пад. Силно настоявам пред някого да направи, да извърши нещо, като го засипвам с молби, упреци и под. — Много бързам, момченце, та не ми остава време да седна на някоя софра. Канят ме, дърпат ме, но аз не сядам. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 23. Макар че отдавна всичко, каквото се следваше, беше направено, тя [Куна] постоянно дърпаше мъжа си и го молеше да тича по адвокати и съдилища, та дано отменят смъртната присъда на сина ѝ. Г. Ка‑
раславов, Т, 44-45. Когато те водят и накрая излезе добро — хубаво. Но когато те дърпат всичко да се промени из един път или пък да си остане пак каквото си е било и както са си свикнали — тогава не е хубаво. П. Славински, ПЗ, 253. — Ще се съсипвам, дорде ми излезе душата, ама ще го крепа общото и задружното, ще се мъча да го закрепа. Дали ще го докрепа, не знам. Че много дърпат да го разтурат. Т. Влайков, Съч. II, 86.
9. Прен. Спирам, спъвам някого, преча на някого да върви напред. Със моя ум, под черната ми кърпа, / ще кажа, че със днешното вървим! / Все някои ги вчерашното дърпа / и чакат да им проснеме килим... Н. Марангозов, ЯВ, 15. дърпам се страд. Две въжя, вързани за двата му [на платното] долни краища и преметнати през една греда в сцената така, щото другите им два краища падаха долу и можеше чрез тях да се дърпа и вдига завесата. Ив. Вазов, Съч. VI, 24.
ДЪ̀РПАМ СЕ несв., непрех. 1. Мъча се да се откъсна, отскубна, освободя от нещо или някого, към който съм здраво прикрепен или заклещен, като се опъвам назад или настрани; тегля се. Кучето тревожно виеше и се дърпаше от синджира си, в съседния двор мучеше крава. И. Петров, НЛ, 170. Пред един магазин за играчки русокоса млада жена в сиво ярешко палто теглеше за ръка момченце, което плачеше и се дърпаше към витрината. М. Грубешлиева, ПИУ, 225. Въпреки ударите, които му нанасяха, монахът се дърпаше силно и с движенията на ръцете си повличаше мъжете, които се държеха отстрани. Д. Димов, ОД, 195. Тя [баба] ме хвана по-здраво за ръката и ме помъкна насила по дървената стълба. Аз се дърпах, но тя властно ме теглеше подире си. К. Калчев, ПИЖ, 4. Ханко мълчеше,.. Струваше му се, че е попаднал в някоя от ония примки, които залагат за вълци. Колко повече звярът се дърпа, толкова повече въжето се затяга около шията му. А. Гуляшки, ЗВ, 25.
2. Прен. Не се съгласявам, отказвам да направя, да извърша нещо; противя се. Пък Спас много настояваше на конференцията да присъствуват и жени.. За такива работи нашите жени още се дърпат, особено жените от селата. Г. Караславов, ОХ II, 616. Никой вече не се дърпаше настрана и даваше драговолно всичко, което поискваше Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 37. — Но и ти трябва да ми помогнеш.. Спасов мълчеше.. — Ти приятел ли си ми? — попита го Меркулов. — Защо се дърпаш? М. Марчевски, П, 269. — Вървя, гледам жена с чанта носи картофи, тежи ѝ,.. Предложих си услугите. Тя се дърпа. Хубавичка. Нарамих торбата. Н. Антонов, ВОМ, 41.
◊ Дърпам дявола за опашката. Разг. Излагам се на риск, опасност, сам си докарвам някакво нещастие, беля. — Ние требва да отмъстим за него, бре! И ние требва да ударим сега поне двама или трима от агаларите.. Лазар почака малко, като че ли да прекипи яростта на Вардарски, и рече: — Ето що съм наумил аз, учителю: ние ще убием само Кючук Кадри.. Нищо повеке нам не ни требва, ние нема защо да дърпаме тъкмо сега дявола за опашката. Д. Талев, ПК, 627. Дърпа ме късият. Диал. Живея в немотия, не ми стигат парите. — Защо да не дадем, нали е за нашето училище, само че какво да дадем, като ни дърпа късият, — почеса се по тила един от първенците. А. Каралийчев, НЗ, 166. Дърпам конците. Разг. Ръководя, командвам скрито, като оставям друг да действа явно. — Тъй ще му е по-добре на княза. Ние да викаме помежду си, а той да ни помирява и да дърпа конците. Но и неговите дни са прочетени. В. Геновска, СГ, 455. Данчев няма никакви врагове. Той е необходимият началник, когото никой не приема на сериозно. Други дърпат конците. В. Пламенов, СА, 5-6. Дърпам полите някому. Диал. Съдя, критикувам някого за лошото му поведение. Добрина далечна роднина, не понесе спокойно заядливите думи на дълга Рада, та побърза да се намеси: — Добра хубаво ти каза — с лошо сърце си!.. — Коя седнала да ми дърпа полите. Поне ти мълчи — цялото село знае, че гониш мъжа си с пожоварника! К. Петканов, Х, 84-85. Дърпам се като магаре на мост. Разг. Проявявам много голямо упорство, инат; не отстъпвам, инатя се. Защо се дърпаш като магаре на мост, работата, която ти предлагат, е тъкмо за тебе. Дърпам ушите (ухото) на някого. Разг. Карам се на някого, мъмря го строго или наказвам някого заради допуснати от него грешки. Давай документите, човече божи, заради тебе ще ми дърпат ушите, бързай. В. Жеков, ТП, 75. — Ако ви пусна да си идете, татко ще ми дърпа ушите. А. Гуляшки, МТС, 82. — Като нямаше какво друго да измисли, започна да глобява.. И какво ми направи? Нищо! Не на мен, а на него му дърпаха ушите отгоре. М. Марчевски, П, 190. Дърпам <чергата> към себе си. Разг. Стремя се да уредя нещата, както на мен ми е угодно, както е в мой интерес (обикн. в нещо общо — работа, дейност и др.). Смея да твърдя, че лоши [хора] изобщо не съществуват. Повечето дърпат чергата към себе си, на трапезата пущат тези, които им допадат, раздават си взаимно благата на живота... Сл. Македонски, ЕЗС, 132-133. — Аз, колега, съм селско чедо и ще речеш, че дърпам чергата към себе си. Все ми е едно. На гражданите не вярвам. Ние, селяните, изнесохме войната на плещите си, а на девети юни не си мръднахте пръста да ни помогнете. Ем. Станев, ИК III и IV, 379. — Всички християни, целият български народ можеше в робство да падне — и цар, и боляри,
и отроци, а ето пак всеки дърпа към себе си и сговор няма... Ст. Загорчинов, ДП, 418. Дърпам юздите (юздата). Разг. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. Мъжът е хитър дявол, ви казвам. Дръж го здраво — показвай интерес към работата му.. Ако трябва, дърпай юздите, ама да не забележи. СбЦГМГ, 48. Аз също някога съм се стремяла към повече лична свобода. Наистина, дърпали са ми юздите, но съм си позволявала доста неща без знанието на родителите си. О, 1978, кн. 19, 11-12. Един тегли напред, а друг дърпа назад. За несговорни хора в някаква обща работа. — Трябва всички да си плюем на ръцете, с целия колектив да тръгнем напред. Но как ще вървиш, когато един тегли напред, а друг дърпа назад? М. Марчевски, П, 246. Не са ме дърпали кучета. Диал. 1. Бива ме, хубав съм, привлекателен съм. 2. Не съм скитал без разрешение. Сякаш са го кучета дърпали. Диал. За човек — много (е) сух, мършав.