ДЪРПАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀РПАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от дърпам и от дърпам се. От силно дърпане скъса един от ремъците на цървулите. К. Петканов, ЗлЗ, 102. Овчарят приближи вълчата колиба, но вътре нямаше никого. Той коленичи и издърпа синджира — никой! На края висеше въжето развързано. Навярно от дърпане или с крак вълкът беше разхлабил възела и избягал. Г. Райчев, В, 18-19. А ние вървяхме из лабиринта на уличките, еднакви и несвършващи, посред молби, цинични покани, дърпания и хули. К. Константинов, ПЗ, 126. Двама старци.. седяха по турски и пушеха мълчаливо наргилета. При всяко дърпане водата шумно бълбукаше. Гр. Угаров, ПСЗ, 20.