ДЪРТ

ДЪРТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Разг. Пренебр. Който е на много години, който е достигнал до старост; стар. — Дърта глупачка съм аз — започна да се укорява тя [бабата], — приказвам си каквото ми дойде на ума. К. Калчев, ПИЖ, 24. Дъртата му леля [на Дине], която му бе дала на свободен наем една стая в своя мрачен апартамент, дрезгаво нареди да се пренесе голямото огледало от тъмното антре във фоайето. Д. Бегунов, ЧОД, 11. — Не стига, че си е разбил коляното, а пък и не дава да го лекуват! За глигани ще ходи — не си гледа дъртите кокали! К. Петканов, П, 84. — Твое ли е това дете? — попита Евгени. — Вай! Що думаш, бащице! — възнегодува старата циганка. — Та аз съм дърта, стогодишна баба!... Внуче ми е. Д. Ангелов, ЖС, 20.

2. Остар. Само в сравн. и превъз. степен. Който е по-голям или най-голям по възраст. — Много ми харесват нашите момчета, каза ми бай Ганьо, като изгледа играющите [на карти и на табла] — .. — Ето, например да речем, онова момче, по-дъртото, видите ли го? Дето играе на отуз-бир. Ал. Константинов, БГ, 72.

3. Разг. Ирон. Пренебр. Който има дълъг житейски опит, затова умее да се възползва от всяка ситуация изгодно и да намери изход от всяко трудно положение; опитен, изкусен, обигран. Когато дойдоха на една поляна, за миг Кума Лиса съвсем друга стана. Кресна и завика дъртата хитрана, та горките гъски ужас ги обхвана. С. Ангелов, ХЛ, 9-10. Трябваше да се върне и каже на Балашов да потули делото на оня дърт пергишин в някое чекмедже. К. Колев, М, 59. Дъртата реакция направи много, за да дойде на власт.

4. Като същ. дъ̀рт<ият> м., дъ̀рта<та> ж., мн. дъ̀рти<те>, обикн. членувано. Разг. Пренебр. а) Стар човек; старият, старата, старите. — Каквото правят дъртите, туй ще правим и ние, рече едно.. момче, търти и то подир старите и опитни мливари. Ц. Гинчев, ГК, 70. — Нали ви наблюдавам — меко пипате... А те са вълци, тях ги оправя само едно — мъртвата хватка! — татко, ти пак захвана своята... — беззлобно го прекъсва Динков, майка му го подкрепя, усмихната покровителствено: — Дърто, стига, че ще те вземат на подбив.. Пък и не могат да се нахранят като хората. Др. Асенов, ТКНП, 255. б) Бащата, майката, родителите. — Ти къде работиш? — В един склад за дърва, водя книгите... Ами какво да правя, бай Анастаси, дъртият няма, на кого да се надявам? Ем. Станев, ИК I и II, 143. — Па каквато е дъртата, и дъщерите | и са това. Т. Влайков, Съч. II, 96. — Е, па, Стойно, снахо, стара съм, моме .. Ние, дъртите, колкото можем. Каквото докачите от нас. Кр. Григоров, Р, 139.

? Говоря (приказвам) като дърт<о>. Разг. Пренебр. Обикн. за дете — говоря, приказвам умно, смислено като голям. — Син имам на три години, ама сякаш, че е на пет. Говори като дърт. С. Северняк, ОНК, 50. Дърта лъжа. Разг. Неодобр. Прекалено голяма лъжа. — Я, виж там на масата има ли пари — казвах аз с глупаво престорен глас, като че не зная за печалния остатък от един лев и 25 стотинки. — Има само един лев и гологани.. — Вземи лева, аз сетне, други път... — казах аз, сконфузен от дъртата лъжа. Ал. Константинов, Съч. I, 39.

Лъжа като дърт циганин. Разг. Пренебр. Лъжа много. — Тебе ще те изкарат за подщрекател, тях за заблудени — .. — Хайде и ти! — сопна му се поизплашен Есемето. — .. Питай Казака! — Вярно! Вярно! — сепна се Казакът и всички се изсмяха .. Есемето ги изгледа страхливо и подозрително. — Лъжете като дърти цигани! — рече той сърдито. Г. Караславов, СИ, 165. На дърт гъз, зелен бъз. Простонар. Грубо. Ирон.; На дърто дупе дрънкало. Диал. Ирон. Пренебр. Употребява се, когато някой не се съобразява с напредналата си възраст, а постъпва или се облича по младежки. От дърт циганин ковач не става. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой не се съобразява с напредналата си възраст, а мисли да започва нова дейност (работа). — Ами ти какво седиш пред работилницата? Да не си решил да учиш занаята на стари години? Нали си чувал — от дърт циганин ковач не става!... С. Северняк, П, 8. Пуша като дърт<а> циганин<нка>. Разг. Пренебр. Пуша много.

Списък на думите по буква