ДЪРТАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРТА̀К, мн. ‑ци, м. Разг. Пренебр. Стар мъж, старец; дядо, дъртляк, дъртофелник. — Казвай сега, бай Асене — .. — ти, накъде си?.. — Аз ли?.. Аз съм вече на боклука, драгий! Защо им са такива дъртаци, като мене?... К. Константинов, СЧЗ, 183. Върне се дядо вечер,.., па запуши с луличката. А бабата викне да го хока. — Ах ти, дъртако, работиш само за лулата си! СбХ, 28. И майка му се ядосваше, защо е рекла на пустия дъртак да изпъди снахата. Т. Влайков, Съч. II, 100. На никого не му се ще да бъде дъртак .. Но старият човек по принуда се превръща в дъртак. П, 1991, бр. 15, 9. ^● Дъртакът му с дъртак. Разг. Каикът дремеше на отвъдния бряг,.. — Юмер-аа! — провикна се тревожно Недьо няколко пъти.. — Спи дъртакът му с дъртак. Юмер-аа... В. Геновска, СГ, 324.