ДЪРТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪРТЀЛ
ДЪРТЀЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Диал. Пренебр. Дъртак; дъртелник, дъртляк, дъртофелник. Браво! Още малко и — аз сам би се кълнал, че това е писано с ръката на онзи дъртел. В. Друмев, И, 13.