ДЪРТЕЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪРТЀЛНИК
ДЪРТЀЛНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Дъртак; дъртел, дъртляк, дъртофелник. Скарува се, хваща да му вика: / Старо, дъртелнико, недний / туй ли свърши? — Корито да земеш! Н, 1882, кн. 11-12, 918.