ДЪРТИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРТЍЦА ж. и м. 1. Обикн. в сравн. Разг. Възрастен, стар мъж или възрастна, стара жена. Тихичко, полекичка, ама сладко и така умно реди думите, сякаш че е дъртица! Т. Влайков, Съч. II, 235. — Ти си отваряй по-добре очите, пък друго не знам, — избъбра бързо като някоя дъртица момичето и се врътна гърбом с наперената си рокличка. О. Василев, ЖБ, 96. И на сватбата бе весела — посреща, шъта, нагажда като дъртица. Т. Влайков, Съч. II, 249.

2. Диал. Дърт, стар и лош човек (Н. Геров, РБЯ).