ДЪРЧЕВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЧЀВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Диал. През който има дърча. Даде Господ дърчевна година, / даде Господ тая ситна роса, / по росата пуста поледица; / на юнаци пушки помръзнаха. Нар. пес., СбНУ I, 326.