ДЪСЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀СЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е от дъски. Един топъл септемврийски ден се покатерих на нашата дъсчена ограда, за да бруля ябълки. П. Стъпов, ЧОТ, 35. Дъсчените стълби заскърцаха под тежките му крака. К. Петканов, ЗлЗ, 85. Той стана и се облече, но не излезе, а отиде на двора, седна на дъсчената пейка под стрехата, сложи ръце на коленете си и се унесе. Д. Немиров, БЛ, 60. В едната ръка носеше дъсчен куфар, в другата стискаше сакото си, обърнато с хастара навън. И. Петров, МВ, 184. Стаите са големи, южни и всички имат дъсчен под. В. Бончева, АП, 48. Тъга и човеци. И гола поляна. / И няколко дъсчени криви бараки. / И бъхтане яко. И пиене яко. Д. Дамянов, ПИЩ, 82. Дъсчена беседка. Дъсчен таван. Дъсчен улей. Дъсчена естрада. Дъсчени прегради. Дъсчени конструкции.