ДЪСЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪСЧЍЦА ж. Умал. от дъска (в 1 знач.); дъскичка. Профучават вагонетки и камиони, натоварени с камъни, мебел, паркетни дъсчици, пясък... Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 80. Бях клекнал върху една тясна дъсчица, защото окопът се беше превърнал на дълбока локва. Д. Немиров, Д, 66. Лявата ми ръка е превързана с една дъсчица, за да стои постоянно изправена. П. Михайлов, МП, 123.