ДЪХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪХ, дъхъ̀т, дъха̀, мн. (рядко) дъ̀хове, след числ. дъ̀ха, м. 1. Само ед. Въздухът, който се вдишва или издишва по време на дишането. С един-два дъха исполинските гърди на Ганя надуха меха и гайдата писна. Й. Йовков, Ж 1945, 15. Росинка също се качи в каруцата... — А сега покрийте и мене с чула — прошепна тя толкова близко до него, че Евгени усети дъха ѝ. Д. Ангелов, ЖС, 179. Мария изтича нагоре по стълбата и почука на вратата на Фотинината стая. Отвори и се спря без дъх на прага. В. Геновска, СГ, 229. Студът беше тъй силен, че Герда можеше да вижда дъха си, който излизаше от устата ѝ като дим. Св. Минков, СЦ (превод), 60. Милка с мъка прекрачи прага на обора. Опря се на вратата да си вземе дъх, но остри игли се забиха в гърдите ѝ, присвиха я на две. К. Петканов, ОБ, 234. — Току-що разбрахме, че сме успели да заразим с рак в белите дробове една от белите мишки,..! Урумов усети как дъхът му поспря за миг, макар че очакваше новината. П. Вежинов, НБК, 335. // Въздушна струя, която изпускам през устата си, за да стопля обикн. изстиналите си ръце. Спря да си почине и затопли с дъх замръзналите си ръце. А. Каралийчев, МИ, 51. ● Обр. А жаркият дъх на битката ги лъхна, когато минаха край нея — както огънят лъха в лицето приближилия се замръзнал странник. А. Дончев, СВС, 814. Те [мобилизираните] не бяха вече обикновените като нас хора:..; те носеха като че студения дъх на смъртта, с която скоро щяха да се срещнат. К. Константинов, ППГ, 233-234.
2. Прен. С предл. на. Определено настроение, духовно състояние, обикн. на дадено общество, на дадена среда; атмосфера, въздух. Именно дъх на насилие — той се просмукваше от малката групичка и разяждаше сърцевината на спокойствието. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 46.
3. Обикн. с предл. на и със същ., означаващи растения, вещества и под. Миризма, мирис. Летните селски нощи, напоени с лекия дъх на полски билки, ме люлееха в сладък сън до гърдите на майката природа. Елин Пелин, Съч. II, 55. Във въздуха освен миризмата на овчи тор, усети се и приятният дъх на прясно мляко. Й. Йовков, АМГ, 122. Проскърца кола, остави след себе си лента прах и сладък дъх на прясно сено и потъна някъде между къщята. Ил. Волен, ДД, 91. Прозорец пропуска планинските дъхове / с живот напоени. Ив. Вазов, Съч. III, 143. И тръпнат зрелите градини, / и дъх се носи над света / от тъмнокосите гергини. А. Разцветников, С, 21. Дъх на тютюн и кафе. Дъх на плесен. Дъх на ракия. Дъх на кисело. Дъх на лято. Тънък дъх на парфюм.
◊ До последен <последния> (сетен <сетния>) <си> дъх. До смъртта. Макар и далеч, Георги Мамарчев не престанал да мисли за отечеството си до последния си дъх.
Н. Ферманджиев, РХ, 19. Надежда няма той, но има тия повярвали във него две очи. / И светло му е в тъмната килия. / Един човек до сетен дъх мълчи. Бл. Димитрова, Л, 109. Дъх да ти се вземе. Разг. За изразяване на възхищение, удивление пред нещо много хубаво, необикновено или много страшно; да се слисаш, да се смаеш. — Долу — .. — днес турихме вратата..: страшно нещо стана, дъх да ти се вземе! Като щръкнали от двете ѝ страни ония къси остри колци по десетина аршина високи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 605. Затаявам / затая (притаявам / притая, стаявам / стая) дъх.
1. Задържам дъха си като се старая да дишам безшумно, обикн. за да се скрия, прикрия присъствието си и остана незабелязан. Добри изведе коня из крайселската кория, пое пътя. .. Сега яздеше на открито, затаил дъх. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 253. Вие останете тука, за да не я [кокошката] изплашите! Отново притаихме дъх. Цв. Чалъков, ЗИК, 52. 2. Оставам неподвижен и мълчалив с напрегнато внимание, обикн. в очакване на нещо. Цана долавя, че се говори за нея и затаява дъх, като отпуща напред плътните си устни. Д. Немиров, Б, 36. — Та ето го мойто последно изобретение, именувано всъдеход. Подобрена и почти напълно автоматизирана конструкция! — Тончо размахваше ръце, а ние гледахме онемели, притаили дъх. Цв. Чалъков, ЗИК, 56. 3. Оставам неподвижен и мълчалив, сдържайки дишането си, обикн. поради силно вълнение, породено от възхита, радост, изненада, страх и под. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видеха пак отблизо, всички затаиха дъх. Й. Йовков, ВАХ, 132. Видяхме го [катъра] как прескочи плета и затаихме дъх от страх да не прободе корема си на заострените колове. Кр. Григоров, ОНУ, 112. На един дъх. Много бързо, наведнъж, без спиране. Стълбите на четирите етажа той взима на един дъх. Н. Каралиева, Н, 116. Виното беше студено, първите глътки я прерязаха като с нож. Но черният пипер я сгря. Тя постоя така с паницата в ръка, сетне я дигна и я допи на един дъх. Г. Караславов, Тат., 260. Поемам си / поема си (вземам си / взема си) дъх<а>. Разг. Отдъхвам си, отпочивам си след работа, тежък труд, голяма умора или отговорност и вълнение. Двамата се стовариха тежко кой където намери и опънаха нозе. Но Юлита — .. — не ги остави и дъх да си поемат. — Ей, после ще почивате! Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 32. Къде можех да опра душата си, дъха да си поема. Само се питах: накъде сега, Войводо? Л. Петков, ПЛ, 42. Но винаги, когато биваше близко до следите, Селим — изтощен и изнемогнал — падаше обезсилен на земята и се примъкваше в прикритието на някоя падинка, за да си взема дъха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 416.