ДЪХАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀ХАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има, издава приятен дъх, приятна миризма, аромат; ароматен, благоуханен. Момчето пасеше кобилата в долината; тя зеленееше дъхава, изпълнена със светлина. Й. Радичков, ПЦ, 63. Да разкажем ли колкава трапеза се ширна под палигоровските лозници?.. И какви погачи светнаха — топли и дъхави? С. Йончев, С, 35. Наместил се върху дъхавото сенце в колата, сложил разгънатата книга на колената си, той отново се бе прехласнал в нейните страници. Г. Русафов, ИТБД, 176. Напомняло му то [стълбцето] за онова време, когато си бил още на село, за майка му, която била напълнила двора с цветни лехи — с дъхави карамфили и зюмбюли. М. Кюркчиев, ВВ, 24. Дъхави теменуги. Дъхави плодове.

2. Който е изпълнен с приятен дъх, с аромат. Излизаме на билото и пред нас се открива чудна гледка .. Вятърът, соленият дъхав вятър, разрошва косите ни. П. Незнакомов, МА, 59. Настава оживление, една дъхава утрин, която увлича и мами. В. Ченков, ЗХ, 112.