ДЪХАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪ̀ХАМ, ‑аш, несв. 1. Прех. и непрех. Изпускам продължително въздушна струя от устата си към някого или нещо; издишвам. — Електроцентралата гори! — злорадо прошепна той, като дъхаше топлина в лицето ѝ. Х. Русев, ПЗ, 182. Приведена над мен, ела и дъхай в моето лице, / ела и сгрей изстинало сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 82. Баща ми се съмняваше, че пуша и ме караше всяка вечер да му дъхам в лицето. ● Обр. Кой ти гледа, че на вън / Сечко дъха студ и мраз — / пролетта дойде при нас. Ран Босилек, Р, 27. // Прех. Топля с дъха си нещо студено, измръзнало. Над улея бяха сковани четири дъски. Приседнах върху тях и започнах да дъхам пръстите си, за да ги посгрея и раздвижа. П. Славински, ПЩ, 375. // Непрех. За духало — предизвиквам въздушна струя; духам. Десет или двайсет духала,.., дъхаха, пухтяха като локомотиви,.., и поддържаха с кислород пламналите дробове на огнищата. Й. Радичков, СР, 132.
2. Непрех. и прех. Издавам, изпускам приятен дъх, приятна миризма, аромат; благоухая. Наоколо дъхат липите, хвърлят дебели сенки орехите, жужат пчелите. Ст. Станчев, НР, 130. Осеяна с цветя поляна дъхаше приятно и приканваше човек към почивка. Единственият недостатък на това хубаво място бе липсата на вода. Й. Радичков, ГСП, 46. На масата в обикно‑ вена водна чаша дъхаше букет късни есенни хризантеми. Д. Добревски, БКН, 119. Дъхаха аромат дивите цветя, тревите, сеното. Ив. Карановски, Разк. I, 42.
3. Непрех. С предл. на и със същ., означаващи растения, вещества и под. Издавам миризмата на растенията, веществата, означени със съществителното; мириша, лъхам. Лицето ѝ дъха на череши и на нещо друго, което не мога да определя. К. Калчев, ПИЖ, 153. Асфалтираният път дъхаше на бензин в утринния здрач. К. Калчев, ДНГ, 5. Старецът дъхаше на тютюн.
4. Прен. Непрех. С предл. от. За чувство, настроение и под. — излъчвам се, лъхам. Такава нежност дъха от думите на тия писма. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 211. От тебе дъхат вечни сили / и в най-дремливия покой! Т. Траянов, ББ, 21.
5. Прех. и непрех. Остар. и диал. Дишам. Той беше съсредоточил всичките си чувства, цялото си същество в това нямо съзерцание; не мърдаше, не дъхаше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125. В хубаво време няколко часа, а в лошо, поне няколко минути дъхай чист въздух. Ч, 1871, кн. 13, 404-405. дъхам се страд. от дъхам в 1, 2 и 5 знач.
ДЪ̀ХА. С предл. на. Безл. от дъхам в 3 знач. Въздухът беше застоял и тежък, дъхаше и на мухъл, и на влага, и на нещо друго, с което старата беше свикнала и което вдишваше с наслада и упоение. Г. Караславов, Тат., 198. Навън дъхаше на полски билки.