ДЪХАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪХА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Дихателен. Професор Се говори, че пушекът има силно влияние за дихателното гърло. Ако пушекът се употреблява умерено, то облегчава дъханието. Зн., 1875, бр. 1, 16. Кашлицата, която се появява от възпалението на слизестата ципица на дъхателните пътьове, преминува твърде често без никакви лечения и предосторожности. Зн., 1875, бр. 18, 280.