ДЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; дъ̀хна, ‑еш, мин. св. дъ̀хна̀х, прич. мин. страд. дъ̀хнат, св. 1. Непрех. Изпускам изведнъж въздушна струя, дъх от устата си. Чичо Митуш застана пред Айа, помилва я по челото, подръпна ѝ ушите и дъхна в ноздрите ѝ. Й. Йовков, АМГ, 54. Имот, виках, се с пари купува, хубост се с пари не купува. — Гостът се наведе и като смигна с рунтавите си вежди, дъхна в лицето на Тъкачев: — Така ли е? Г. Караславов, ОХ I, 225. — Виолета, ти си пияна! Дъхни ми скоро — извика Жана. Д. Кисьов, Щ, 214. Ще дъхна аз и с кървав пламък / ще пламне тук дърво и камък. П. К. Яворов, Съч. I, 71.

2. Прех. и непрех. Остар. Поет. Вдъхвам, вдишвам. Чини ми се, че ще оздравея, щом дъхна балкански хладец и ми замирише на здравец. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 60-61. — Но щом се върнеш в София и дъхнеш от задушената ѝ атмосфера, ти пак ще паднеш в летаргия. Ал. Константинов, БГ, 90. — Мамо, моля те, позволи ми поне за час да ида у лелини .. Да дъхна чист волен въздух. Ив. Кирилов, Ж, 42. И Гоце, роден едновременно с приемането на унията, не дъхва с детински гърди въздух, нажежен от пламнали .. страсти. П. К. Яворов, Съч. II, 173-174.

3. Непрех. С предл. на. и със същ., означаващи растения, вещества и под. Изведнаж издавам миризма на растенията, веществата, означени със съществителното; замирисвам. И щом го срещне заран, почва да го мирише. Ако му дъхне на ракия, захваща да му се заканва. А. Каралийчев, НЗ, 164.

4. Прен. Непрех. С предл. от. Лъхвам изведнаж. Дундов вървеше до Васева и бегло я разглеждаше .. Тази ли е плахата, примирена провинциална девойка?... Той повече се наклони и къдрица от тъмните ѝ коси го докосна. Нещо ново, непознато или забравено дъхна от нея. Б. Несторов, СР, 200. дъхва, дъхне. С предл. на. Безл. от дъхвам в 3 знач. Бичкията свирва в буковото дърво, по вкокалената земя на сачака се посипват стърготини — дъхва на прясна дървесина. Ст. Сивриев, ЗСБ, 38. Из тремовете зашетаха сенки. Дъхна на тамян и босилек. М. Смилова, ДСВ, 62.