ДЪХКАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀ХКАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Дъхав (в 1 знач.); дъхат. Из откритата мека средина на хляба излизаше дъхкава пара. Т. Харманджиев, КЕД, 63. Славата на Яне Сандански "царот на Пирин" се смесва с дъхкавия аромат на планинските ливади. Децата на Банско израстват под сянката на Пирин. Е. Каранфилов, Б III, 17.