ДЪ̀ХНУВАМ, ‑аш, несв. (остар.); дъ̀хна, ‑еш, мин. св. дъ̀хна̀х, прич. мин. страд. дъ̀хнат, св., непрех. и прех. Дъхвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.