ДЪХТЀНЕ ср. Диал., сега поет. Отгл. същ. от дъхтя. Хубаво беше да стоя под сянката на разперения бряст,.., и да гледам как баща ми вие жилавата си снага и с ритмично дъхтене пристъпя от крак на крак при вески размах [на косата]. Ст. Даскалов, БП, 91.