ДЪХТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪХТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. дъхтя̀л, ‑а, ‑о, мн. дъ̀хтѐли, несв., непрех. Диал., сега поет. 1. Шумно вдишвам и издишвам поради умора, напрежение и под.; пъхтя. Туземецът дъхтеше като уморен кон. Гр. Угаров, ПСЗ, 113. Биволите уплашено гледаха счупените жегли, уморено дъхтяха по замръзналия път. М. Яворски, ХСП, 152. Селяните,.., го гледат как дъхти и бъхти и си казваха: — Евлоги е як като биволите на баща си! Ст. Даскалов, ЕС, 114.
2. Разш. Дишам. Как бих искал всичко, що дъхти, / да възпея с вдъхновено слово. Мл. Исаев, ЯД, 54. Смъртта дъхти тъй близка / в самия нейн тил. / До пръстите ѝ забумтя сърцето. Бл. Димитрова, Л, 86. // За духало — предизвиквам въздушна струя; дъхам, духам. Ковашкият мях,.., непрестанно дъхтеше и разпалваше въглищата. Гр. Угаров, ПСЗ, 184. // Прех. Издишвам пара и под. В равнината пролетта иде рано,.. Полето изглеждаше като разтоплено, пъстро животно, което дъхти пара. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 283. ● Обр. То беше през оная черната година, / когато глад зашета в нашите поля, / разлютен дракон, слънцето дъхтеше жаровина, / придушило земята с огнени крила... О. Орлинов, П, 54.
3. Издавам, изпускам приятен дъх, приятна миризма, аромат; дъхам, благоухая. А дойдеше ли лятото, цялата градина се превръщаше в един огромен цветен губер, където до белите маргаритки дъхтяха виолетовите кандилчета. Г. Русафов, ИТБД, 80. Агнето, заредено с плънка от пресен лук, ориз и джоджен, сладко дъхтеше. Д. Шумналиев, ПЛ, 35. Силно дъхтят карамфилите, от парник са. Р. Сугарев, СС, 120. Косите ти / дъхтят / с дъха / на прегоряла ръж. Хр. Радевски, П, 125. Крачиш през Габрово / и ветровете / свирят в ушите ти с медни тръби. / Янтра дъхти — непомръкнало цвете, / и аромат като дим се кълби. М. Недялков, Л, 234.
4. С предл. на и със същ., означаващи растения, вещества и под. Издавам миризмата на растенията, веществата, означени със съществителното. Росица се стрелна по една стръмнина надолу, сякаш за нея не важат законите на тежестта. — Мащерка! Вятърът дъхти на мащерка! — възкликва девойката и набира китка в шепа. Бл. Димитрова, Лав., 248. Вечерта навън дъхтеше на зехтин. Д. Шумналиев, ПЛ, 19. Пред прага на тази дълго чакана среща,.., с отмаляла от вълнение ръка отваряш входната врата, за да видиш, че мястото ти е заето от някакъв мерзавец, който е нахлузил пантофите ти, наметнал е халата ти и дъхти на предпочитаното от теб уиски. Й. Попов, СЛ, 59. Понякога си идва [Бланко] и пиян. Тази вечер той пак дъхти на вино. Б. Шивачев, ПЮА, 134. Такава безпределна синева / май месец тука не познава. / Косачи крачат в меката трева. / .. / Дъхти на гюзум слънчевия ден. П. Алипиев, Стр, 114.
5. С предл. от. За мирзма и под. — разнасям се по въздуха; лъхам. Миризмите от кебапчета отстъпват на мощната тъмянена миризма, която дъхти неделно време от черквите на тоя богомолен град. Н. Хайтов, А, 27.
ДЪХТЍ. С предл. на. Безл. от дъхтя в 4 знач. Сякаш денят на Кирил и Методий е избран нарочно през най-хубавото време на годината. Дъхти на полски билки и здравец, на гороцвет и червени божури. Кр. Григоров, ОУ, 28. И тук стените бяха изписани с образи на воеводи и светци, дъхтеше на изгорели свещи и стърчаха два високи бронзови свещника, окапани с восък. Ем. Станев, А, 29.