ДЪ̀ЩЕРИН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. Дъщин. Между това майката лежеше нечувствена на дъщерините си ръце. П. Р. Славейков, СК, 39. Няма синовна или дъщерина ръка да затвори очите ми, няма син или дъщеря да пролее една сълза над гроба ми. К. Величков, НС, 50.