ДЬОНМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЬОНМЀ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. 1. Друговерец, приел мохамеданството. Е, вярно, не беше досущ като всички, все се дърпаше от хората,.. Нейсе, викаха си, нали е дьонме — на вярата си нали е изменил — няма да е като свят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 166. — Всичките бееве, гдето ги видиш тука, са български дьонмета,..! Ти още нищо не разбираш... И аз съм дьонме... Тука няма чист,.. — те са къде вас и то на север,.. Беевете са — не ги ли чуваш, като се прекорясват "Михал бей" — българи, изтурчени едно време. Ц. Гинчев, ГК, 152. Някои от тукашните евреи, известни под имя мамени или дьонмета, вънкашно изповядуват мюслиманска вяра. Й. Груев, Лет., 1869, 168.

2. Растение или животно, което се е изродило (Н. Геров, РБЯ).

— Тур. dönme.