ДЮБЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮ̀БЕЛ м. Техн. Съединителен елемент, обикн. от метал или дърво, с форма на цилиндър или паралелепипед, който се поставя в издълбано гнездо и служи за закрепване на две допиращи се плоскости. По-добра опора ще имат те [плоскостите], ако са закрепени за летва, която се поставя на стената с дюбели. М. Томова, ТТЖ (превод), 148-149.

— Нем. Dübel.