ДЮГЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮГЀН м. Остар. и диал. Дюкян. Къньо кръчмаринът затвори дюгена си и заедно с Радуша, Нейка и другите мъже се прибраха последни. Й. Йовков, Разк. I, 107. Баба Тонка тръгнала от дюген на дюген, разбира са по познатите приятели, да събира помощи от всякакви неща за затворените в Русчукската тъмница. З. Стоянов, ЗБВ I, 149. Оттатък като се събереше еснафът в дюгеня на бай Кръстя, много го одумваха [Г. Раковски], ама бай Кръстю прах не даваше да падне върху него. П. Незнакомов, ЖВ, 5.