ДЮДЮ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Дудук. Той тръгна и като измъкна изпод пазвата си една малка цевница, прилична на дюдюк, засвири припряно и игриво. Ст. Загорчинов, ДП, 123.
— Тур. düdük 'свирка'.