ДЮ̀КАМ, ‑аш, несв., непрех. Остар. и диал. Дюдюкам. Проклетата онази вещица дюкаше подире ми, викаше и мя гонеше и аз бягах. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 210.