ДЮ̀КАНЕ

ДЮ̀КАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дюкам; дюдюкане. Наскочиха по своите врати / отвред продавци, — а фучи край тях / горкото псе, увива се, скимти / от тенекето бъхтано... / .. / То най-подире кривна бозна де, — а все не стихва дюкане и смях. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 66. Стръвница мечка от дюкане не бяга. П. Р. Славейков, БП II, 134.

Списък на думите по буква