ДЮКЯНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮКЯ̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. Умал. от дюкян. Втори път имахме късмет да навлезем по красивите старинни улици на божествената Венеция .. Дюкянчета, отрупани с банани,.., винени бутилки. А. Каралийчев, С, 78-79. — Няма кътче в Източна Азия, където да не е поникнало като гъба поне едно китайско дюкянче. Св. Минков, ПК, 7. Останал сам в златарското си дюкянче, старият майстор седеше премалял на стола зад тезгяха. Ив. Мартинов, ЖД, 1967, кн. 10, 2. Под същата бяла стена, под която той си седеше, беше обущарското дюкянче на Милоша, сина му. Й. Йовков, СЛ, 78.

— Други (диал.) форми: дюгѐнче, дюкѐнче, дугя̀нче.