ДЮЛБЀН

ДЮЛБЀН м. Диал. Женска забрадка; тюлбен. Зад средната греда на сайванта се показа старица с черен дюлбен на главата. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 10. По туй време момите носеха едни малки калпачета като фесчета, пък отгоре над тях забрадки, по тия дюлбени закачаха украшенията си. Д. Яръмов, БП, 185. Харапче ще я [булката] пресрещне, / .., / ще ѝ дюлбена подигне, / по чело ще я целуне. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 10.

Списък на думите по буква