ДЮЛГЀРИН

ДЮЛГЀРИН, мн. дюлгери, м. Остар., сега простонар. 1. Зидар. Дядо Боньо намина към него да хвърли едно око на работата му. Изненада го равната зидария .. "Добре върви — мислше си старият дюлгерин". Г. Мишев, ЕП, 53. — Аз съм харен юнак куюмджия, / .. / а съм още и пъргав дюлгерин, / що си зида мостове, палати. Ем. Попдимитров, ПМ, 64. Дюлгери чешма градили / в село се дума разчула, / че са Гергана вградили. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 339.

2. Остар. Дърводелец. Освен един ковач, един дюлгерин и един зидар, без който не

може да бъде нито едно колкото незначително и да е място, в селото нямаше други занаятчии. Ступ., 1875, бр. 9-10, 70. Между добитъците тие [бобрите] са най-остроумни древоделци (дюлгери), защо толкози изкусно правят къщите свои. П. Берон, БРП, 105. Той видял, че ничто не знае,.. От това той ся не уплаши, а ся залови да работи като прост делач (дюлгерин). Й. Груев, СП (превод), 118.

— Друга (диал.) форма: дюнгѐрин.

Списък на думите по буква