ДЮЛГЀРСКИ

ДЮЛГЀРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар., сега простонар. Който се отнася до дюлгер, дюлгерин. Вечер той седеше самичък в къщата и при светлината на огъня правеше нескончаеми сметки с голям дюлгерски молив. Елин Пелин, Съч. III, 68-69. Като прибра лулата си, той обкрачи неиздялания мертек, плюна на ръцете си и замахна с дюлгерската си брадвичка. Ст. Даскалов, СЛ, 111. Той влезе в двора, извади от джоба си жълт дюлгерски метър.., отмери, заби с малката брадвичка четири колчета и започна да трупа всички хубави, годни за различни работи дървета. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 118.

Списък на думите по буква